Прохождане
Препъвах се в душата си саката,
спъвах се във собствените стъпки...
А ти облече ми с криле мечтата
от ходенето да усетя тръпки!...
Оказа се, че всъщност няма тайна
във скритото желание да ходиш!
Крачката е падане безкрайно,
ако крака пред другия не сложиш...
Пристъпвах плахо... В тихите ти стъпки...
Оставени на гарата във мрака...
Когато Самотата с груби кръпки ...