Aug 17, 2008, 7:53 AM

Прохождане

  Poetry » Love
1.8K 0 31

 

 

 

              Прохождане 

      

                     

 

Препъвах се в душата си саката,

спъвах се във собствените стъпки...

А ти облече ми с криле мечтата

от ходенето да усетя тръпки!...  

 

Оказа се, че всъщност няма тайна

във скритото желание да ходиш!

Крачката е падане безкрайно,

ако крака пред другия не сложиш...

 

Пристъпвах плахо... В тихите ти стъпки...       

Оставени на гарата във мрака...

Когато Самотата с груби кръпки

след тебе позапълни празнотата...

 

Проходих вече... Както ме научи...

На Любов следите ти ухаят...

Дали след време пак ще ни се случи

стъпките ни да се припознаят?...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато Самотата с груби кръпки
    след тебе позапълни празнотата...

    И целия стих!...Поздравления, Аги!!!!!
  • За мен е трудно да коментирам това. Опитвам се да крача явно, но падам тайно
    Докосващ стих,Вълчо! Поздрав с усмивка!
  • Това прохождане винаги се случва и всеки път изглежда различно, но да го повториш...няма да е същото.
  • прекрасна мъжка лирика...
    нежна и красива...
    с обич.
  • Това е поезията , която ми допада ,която разбирам и обичам ! Благодаря!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...