ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
31 290
Aug 17, 2008, 7:53 AM

Прохождане

  Poetry » Love
1.8K 0 31

 

 

 

              Прохождане 

      

                     

 

Препъвах се в душата си саката,

спъвах се във собствените стъпки...

А ти облече ми с криле мечтата

от ходенето да усетя тръпки!...  

 

Оказа се, че всъщност няма тайна

във скритото желание да ходиш!

Крачката е падане безкрайно,

ако крака пред другия не сложиш...

 

Пристъпвах плахо... В тихите ти стъпки...       

Оставени на гарата във мрака...

Когато Самотата с груби кръпки

след тебе позапълни празнотата...

 

Проходих вече... Както ме научи...

На Любов следите ти ухаят...

Дали след време пак ще ни се случи

стъпките ни да се припознаят?...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Когато Самотата с груби кръпки
    след тебе позапълни празнотата...

    И целия стих!...Поздравления, Аги!!!!!
  • lotos (Ирина Костова)
    lotos (Ирина Костова)
    За мен е трудно да коментирам това. Опитвам се да крача явно, но падам тайно
    Докосващ стих,Вълчо! Поздрав с усмивка!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Това прохождане винаги се случва и всеки път изглежда различно, но да го повториш...няма да е същото.
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    прекрасна мъжка лирика...
    нежна и красива...
    с обич.
  • Прокопи (Пламен Рашков)
    Прокопи (Пламен Рашков)
    Това е поезията , която ми допада ,която разбирам и обичам ! Благодаря!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0