4 feb 2012, 11:51

Проигран живот 

  Poesía » Otra
951 0 8

Проигран живот

 

 

 

Вечер,  отдаден на мен и на  ласките,

а на сутринта суров и  студен,

постоянно сменяше маските,

сякаш ти бе инстинкт  вроден.

 

Думите ти, изричани като истини

под усмивките ти примамливи,

бяха мрежи, пълни с  неистини,

обещания празни, измамливи.

 

 

В ухото ми шепнеше: ”Ти си обичта!”,

докато мислите ти бяха другаде

и, макар отдадена на теб и любовта,

знам, че беше мой,  но  само донякъде.

 

 

Играч изкусен  в своята игра,

подвластен на риска,  печелеше,

като поредната карта живота ми проигра,

без да съзнаваш,  че  бавно ме убиваше.

 

Така или иначе, аз никога не опознах

в тебе човека добър и мил,

но  поне навреме  се  осъзнах,

преди в играта си напълно да си победил!

 

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ели, мога да ти кажа от чиста логически обоснована и донякъде емпирично издържана теория, че любовта е жива енергия, чийто смисъл в никакъв случай НЕ е да наранява. Любовта е равна на щастие, тя е обич. Тя прави истински обичащите се хора по - добри и задължително представлява на първо място приятелство. Затова - усетиш ли, че товята женска, божествна същност е потъпкана от обекта, към който изпитваш подбно чувство - просто този човек не е твоята сродна душа. Взаимоотношенията между сродните души могат да се опират на обич - нищо друго! Защото едно цвете винаги повяхва, попаднало на омраза. А всеки си има своята сродна душа. Търси я! Успех!
  • Пак навреме!
  • В подобна игра, мисля, че има само губещи. Хубавото е, че все пак си има край и колкото по-навреме, толкова по-добре. За съжаление имам опит. Поздрав!
  • !!!
  • Благодаря на всички, че прочетохте и споделихте!Хубав уикенд!
  • Усетих със сърцето си! Поздрави, Ели!

  • В ухото ми шепнеше: ”Ти си обичта!”,
    докато мислите ти бяха другаде
    и, макар отдадена на теб и любовта,
    знам, че беше мой, но само донякъде...

    Прекрасно!Хубаво е,че навреме си осъзнала и си се отдръпнала от него,защото колкото и да го обичаш и да искаш да живееш с него,щом той те лъже - това не е живот и взаимна любов.

    Само този който е изпитал болката ти ще разбере стиха ти.Поздрави и продължавай да вярваш в любовта,в мечтите и в щастието.Прегръдки мила!!!
  • Хубав стих!
    Поздравления!
    Б.
Propuestas
: ??:??