4 февр. 2012 г., 11:51

Проигран живот

1.2K 0 8

Проигран живот

 

 

 

Вечер,  отдаден на мен и на  ласките,

а на сутринта суров и  студен,

постоянно сменяше маските,

сякаш ти бе инстинкт  вроден.

 

Думите ти, изричани като истини

под усмивките ти примамливи,

бяха мрежи, пълни с  неистини,

обещания празни, измамливи.

 

 

В ухото ми шепнеше: ”Ти си обичта!”,

докато мислите ти бяха другаде

и, макар отдадена на теб и любовта,

знам, че беше мой,  но  само донякъде.

 

 

Играч изкусен  в своята игра,

подвластен на риска,  печелеше,

като поредната карта живота ми проигра,

без да съзнаваш,  че  бавно ме убиваше.

 

Така или иначе, аз никога не опознах

в тебе човека добър и мил,

но  поне навреме  се  осъзнах,

преди в играта си напълно да си победил!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© fervor Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели, мога да ти кажа от чиста логически обоснована и донякъде емпирично издържана теория, че любовта е жива енергия, чийто смисъл в никакъв случай НЕ е да наранява. Любовта е равна на щастие, тя е обич. Тя прави истински обичащите се хора по - добри и задължително представлява на първо място приятелство. Затова - усетиш ли, че товята женска, божествна същност е потъпкана от обекта, към който изпитваш подбно чувство - просто този човек не е твоята сродна душа. Взаимоотношенията между сродните души могат да се опират на обич - нищо друго! Защото едно цвете винаги повяхва, попаднало на омраза. А всеки си има своята сродна душа. Търси я! Успех!
  • Пак навреме!
  • В подобна игра, мисля, че има само губещи. Хубавото е, че все пак си има край и колкото по-навреме, толкова по-добре. За съжаление имам опит. Поздрав!
  • !!!
  • Благодаря на всички, че прочетохте и споделихте!Хубав уикенд!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...