Проигран живот
Проигран живот
Вечер, отдаден на мен и на ласките,
а на сутринта суров и студен,
постоянно сменяше маските,
сякаш ти бе инстинкт вроден.
Думите ти, изричани като истини
под усмивките ти примамливи,
бяха мрежи, пълни с неистини,
обещания празни, измамливи.
В ухото ми шепнеше: ”Ти си обичта!”,
докато мислите ти бяха другаде
и, макар отдадена на теб и любовта,
знам, че беше мой, но само донякъде.
Играч изкусен в своята игра,
подвластен на риска, печелеше,
като поредната карта живота ми проигра,
без да съзнаваш, че бавно ме убиваше.
Така или иначе, аз никога не опознах
в тебе човека добър и мил,
но поне навреме се осъзнах,
преди в играта си напълно да си победил!
© fervor All rights reserved.
