Защо ми беше с тебе да опитвам?
Замая ме като шише с текила.
С всяка твоя целувка се напивам.
Отведи ме при теб насила!
Не ме гледай по този начин!
Вадиш душата ми и я покоряваш.
Не, не спирай сетивата ми да галиш!
Искам да ме обичаш и да ме наказваш.
Звукът на гласа ти ме побърква!
Не ми говори, не чувам вече думите!
Желанието към теб не спира да набъбва.
Разтреперих се и аз, изгоряха ми и устните!
Желязото се нагорещи до червено.
Тялото ми се мъчеше да ти устои.
Казвам ти го твърде откровено:
- Оплети ме в твоите лъжи!
Не мога вече да издържам.
Ти ме вледеняваш и разтопяваш.
На парчета искам да те имам, да те връзвам.
Събираш ме и ме сглобяваш.
Не ме гали със тези пръсти!
С тях оставяш отпечатък в моето сърце.
Убий ме! Убий ме точно с тези устни!
Удуши ме между топлите ти две ръце.
Дъхът ти - дъх на сладост и покорство.
С него винаги успяваш да ме подчиняваш.
Ти си моят кръг на слабост и порочност.
Аз съм дивачката, която така спокойно укротяваш!
Всъщност аз за теб не съм проблемна.
Една твоя дума и аз съм вече друга.
Обичам те отчаяно, но нека съм проклета!
Нека съм проклета между моята и твоята душа!
Нека, нека бъда винаги проклета,
проклета в твоите топли прегръдки!
Нека, нека съм от тебе сто пъти клета,
но да бъда разтреперена от твоите целувки!
Не казвай вече нищо!
Ела и просто ме вземи!
Обичай ме, дори да бъде скришно!
Обичай ме, дори дори със тебе да боли!
Обичам тези многобройни пъти,
в които правеше ме твоя.
Обичам да имаш! Нека някой да ме съди!
Напивай ме със твоята отрова!
Ядосвай ме и ме вбесявай!
Веднъж бъди ти моята играчката.
Ела! Аз те следвам - ти ме покорявай!
Добре, отново ще ти бъда плячката.
Твоят поглед ме връхлита,
а аз не мога нищо да направя.
Сърцето с пълни сили ще изпита
това, което болно го събаря.
За мен си мойта лудост, моят опиат.
Но съм готова с теб отново да опитам.
Искам те болезнено! Ти си мойта вечна страст.
Искам те, но пред теб, разбира се, ще го отричам.
Желая те до кръв, а до болка те обичам.
Желязото се кове, докато е топло.
Скрий ме в малкото си джобче, а пък аз ще надничам.
Обичам те! Искаш ли да знаеш колко?
Ти решаваш за тази нощ,
както и за всяка следваща и минала.
Добър си ти за мене, дори когато бъдеш лош.
Нуждая се от теб, макар че винаги съм те имала...
Винаги ще си остана твоята жена!
А за мен ти ще бъдеш моят покоряващ мъж!
Проклета си оставам! Проклета съм с това,
че ще те обичам винаги един и същ.
© Милена Йорданова Todos los derechos reservados