24.06.2010 г., 13:08

Проклета

1.4K 1 2

Защо ми беше с тебе да опитвам?
Замая ме като шише с текила.
С всяка твоя целувка се напивам.
Отведи ме при теб насила!

 

Не ме гледай по този начин!
Вадиш душата ми и я покоряваш.
Не, не спирай сетивата ми да галиш!
Искам да ме обичаш и да ме наказваш.

 

Звукът на гласа ти ме побърква!
Не ми говори, не чувам вече думите!
Желанието към теб не спира да набъбва.
Разтреперих се и аз, изгоряха ми и устните!

 

Желязото се нагорещи до червено.
Тялото ми се мъчеше да ти устои.
Казвам ти го твърде откровено:
- Оплети ме в твоите лъжи!

 

Не мога вече да издържам.
Ти ме вледеняваш и разтопяваш.
На парчета искам да те имам, да те връзвам.
Събираш ме и ме сглобяваш.

 

Не ме гали със тези пръсти!
С тях оставяш отпечатък в моето сърце.
Убий ме! Убий ме точно с тези устни!
Удуши ме между топлите ти две ръце.

 

Дъхът ти - дъх на сладост и покорство.
С него винаги успяваш да ме подчиняваш.
Ти си моят кръг на слабост и порочност.
Аз съм дивачката, която така спокойно укротяваш!

 

Всъщност аз за теб не съм проблемна.
Една твоя дума и аз съм вече друга.
Обичам те отчаяно, но нека съм проклета!
Нека съм проклета между моята и твоята душа!

 

Нека, нека бъда винаги проклета,
проклета в твоите топли прегръдки!
Нека, нека съм от тебе сто пъти клета,
но да бъда разтреперена от твоите целувки!

 

Не казвай вече нищо!
Ела и просто ме вземи!
Обичай ме, дори да бъде скришно!
Обичай ме, дори дори със тебе да боли!

 

Обичам тези многобройни пъти,
в които правеше ме твоя.
Обичам да имаш! Нека някой да ме съди!
Напивай ме със твоята отрова!

 

Ядосвай ме и ме вбесявай!
Веднъж бъди ти моята играчката.
Ела! Аз те следвам - ти ме покорявай!
Добре, отново ще ти бъда плячката.

 

Твоят поглед ме връхлита,
а аз не мога нищо да направя.
Сърцето с пълни сили ще изпита
това, което болно го събаря.

 

За мен си мойта лудост, моят опиат.
Но съм готова с теб отново да опитам.
Искам те болезнено! Ти си мойта вечна страст.
Искам те, но пред теб, разбира се, ще го отричам.

 

Желая те до кръв, а до болка те обичам.
Желязото се кове, докато е топло.
Скрий ме в малкото си джобче, а пък аз ще надничам.
Обичам те! Искаш ли да знаеш колко?

 

Ти решаваш за тази нощ,
както и за всяка следваща и минала.
Добър си ти за мене, дори когато бъдеш лош.
Нуждая се от теб, макар че винаги съм те имала...

 

Винаги ще си остана твоята жена!
А за мен ти ще бъдеш моят покоряващ мъж!
Проклета си оставам! Проклета съм с това,
че ще те обичам винаги един и същ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен стиха е твърде дълъг, а някои строфи абсолютно излишни. В първите няколко казваш всичко. Единствения плюс тук е, че се усеща типично женското и е предадено с хъс.
  • браво

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...