8 ago 2009, 22:32

Проклета да е... 

  Poesía » De amor
579 0 3

Мойта слабост ти винаги си бил,
мястото, което най-боли...
Нали се сещаш, като петата на Ахил.
А ти лъжите като копие заби.

Слаб си и не устоя на изкушението.
Как смееш мъж да се наричаш?!
Та аз те хванах на местопрестъплението,
а ти пак кълнеш се колко ме обичаш...

 

По дяволите всичките романси и любови!
Сърцето ми изтръгна и с все сила го срита...
Преди живях сякаш в песен на Бон Джоуви,
а сега навеки проклинам Афродита!

© Няма смисъл Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??