Aug 8, 2009, 10:32 PM

Проклета да е... 

  Poetry » Love
585 0 3

Мойта слабост ти винаги си бил,
мястото, което най-боли...
Нали се сещаш, като петата на Ахил.
А ти лъжите като копие заби.

Слаб си и не устоя на изкушението.
Как смееш мъж да се наричаш?!
Та аз те хванах на местопрестъплението,
а ти пак кълнеш се колко ме обичаш...

 

По дяволите всичките романси и любови!
Сърцето ми изтръгна и с все сила го срита...
Преди живях сякаш в песен на Бон Джоуви,
а сега навеки проклинам Афродита!

© Няма смисъл All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??