Aug 8, 2009, 10:32 PM

Проклета да е...

  Poetry » Love
960 0 3

Мойта слабост ти винаги си бил,
мястото, което най-боли...
Нали се сещаш, като петата на Ахил.
А ти лъжите като копие заби.

Слаб си и не устоя на изкушението.
Как смееш мъж да се наричаш?!
Та аз те хванах на местопрестъплението,
а ти пак кълнеш се колко ме обичаш...

 

По дяволите всичките романси и любови!
Сърцето ми изтръгна и с все сила го срита...
Преди живях сякаш в песен на Бон Джоуви,
а сега навеки проклинам Афродита!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма смисъл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...