Мойта слабост ти винаги си бил,
мястото, което най-боли...
Нали се сещаш, като петата на Ахил.
А ти лъжите като копие заби.
Слаб си и не устоя на изкушението.
Как смееш мъж да се наричаш?!
Та аз те хванах на местопрестъплението,
а ти пак кълнеш се колко ме обичаш...
По дяволите всичките романси и любови!
Сърцето ми изтръгна и с все сила го срита...
Преди живях сякаш в песен на Бон Джоуви,
а сега навеки проклинам Афродита!
© Няма смисъл Всички права запазени