Проклета нощ

3 jul 2009, 13:47

Poesía

690 0 3

Проклета нощ
Тъга изпълни въздуха
с прощалните ни думи.
Спомените ни нахлуха,
а дъжд, безпощаден, ни
ръми, ръми...
Съдбовен миг, горчив,
а всъщност бяха часове.
Тихо, нежно и сълзливо,
потайното зловещо ни
зове, зове...
Небето без звезди остана ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Проклета нощ

Искате да прочетете повече?

Propuestas