3 июл. 2009 г., 13:47

Проклета нощ 

  Поэзия
590 0 3

Проклета нощ

Тъга изпълни въздуха
с прощалните ни думи.
Спомените ни нахлуха,
а дъжд, безпощаден, ни
        ръми, ръми...

Съдбовен миг, горчив,
а всъщност бяха часове.
Тихо, нежно и сълзливо,
потайното зловещо ни
        зове, зове...

Небето без звезди остана
от копнежите ми в думи.
Ти си самодивата, мечтана,
за чийто устни сърцето ми
        крещи, крещи...

ОСТАНИ!!!

© Ангел Ангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??