Jul 3, 2009, 1:47 PM

Проклета нощ 

  Poetry
611 0 3

Проклета нощ

Тъга изпълни въздуха
с прощалните ни думи.
Спомените ни нахлуха,
а дъжд, безпощаден, ни
        ръми, ръми...

Съдбовен миг, горчив,
а всъщност бяха часове.
Тихо, нежно и сълзливо,
потайното зловещо ни
        зове, зове...

Небето без звезди остана
от копнежите ми в думи.
Ти си самодивата, мечтана,
за чийто устни сърцето ми
        крещи, крещи...

ОСТАНИ!!!

© Ангел Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??