31 may 2006, 10:44

Проклинам те

  Poesía
1.2K 0 6
Проклинам всяка секунда до теб,
отрови живота ми, превърна ме в лед,
с измамена обич в нощта ме остави,
сега любовта ми в сълзите се дави.

Жестокост в очите ти виждах и страдах,
изгубена в мрак, аз падах и ставах,
сърцето ми свито на прах се строши,
кръвта ми застива, светът се руши.

Открадна душата ми и с нея избяга,
сега празнотата във мене крещи,
превърна се в спомен, изчезна в забрава,
но в мен ти отново остави следи.

И те ме горят докрай, без пощада
и всяка частица от мен се разпада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Проклинам всяка секунда до теб,
    отрови живота ми, превърна ме в лед..."
    ;( ;( ;( ...просто не мога друго да добавя.....
  • Благодаря ви Радвам се че ви харесва
  • Леле това е просто прекрасно. 6
  • Много е добро и силно, трогателно е и тъжно, и ядосано.Все неща, които ми харесва да бъдат изразени правилно в стих. Не позволявай обаче да изгубиш себе си заради друг, неоценяващ това човек. Поздрави.
  • Поздравления! Много е хубаво. Според мен не трябва да променяш нищо;_)

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...