May 31, 2006, 10:44 AM

Проклинам те

  Poetry
1.2K 0 6
Проклинам всяка секунда до теб,
отрови живота ми, превърна ме в лед,
с измамена обич в нощта ме остави,
сега любовта ми в сълзите се дави.

Жестокост в очите ти виждах и страдах,
изгубена в мрак, аз падах и ставах,
сърцето ми свито на прах се строши,
кръвта ми застива, светът се руши.

Открадна душата ми и с нея избяга,
сега празнотата във мене крещи,
превърна се в спомен, изчезна в забрава,
но в мен ти отново остави следи.

И те ме горят докрай, без пощада
и всяка частица от мен се разпада...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Проклинам всяка секунда до теб,
    отрови живота ми, превърна ме в лед..."
    ;( ;( ;( ...просто не мога друго да добавя.....
  • Благодаря ви Радвам се че ви харесва
  • Леле това е просто прекрасно. 6
  • Много е добро и силно, трогателно е и тъжно, и ядосано.Все неща, които ми харесва да бъдат изразени правилно в стих. Не позволявай обаче да изгубиш себе си заради друг, неоценяващ това човек. Поздрави.
  • Поздравления! Много е хубаво. Според мен не трябва да променяш нищо;_)

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...