May 31, 2006, 10:44 AM

Проклинам те

  Poetry
1.2K 0 6
Проклинам всяка секунда до теб,
отрови живота ми, превърна ме в лед,
с измамена обич в нощта ме остави,
сега любовта ми в сълзите се дави.

Жестокост в очите ти виждах и страдах,
изгубена в мрак, аз падах и ставах,
сърцето ми свито на прах се строши,
кръвта ми застива, светът се руши.

Открадна душата ми и с нея избяга,
сега празнотата във мене крещи,
превърна се в спомен, изчезна в забрава,
но в мен ти отново остави следи.

И те ме горят докрай, без пощада
и всяка частица от мен се разпада...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Проклинам всяка секунда до теб,
    отрови живота ми, превърна ме в лед..."
    ;( ;( ;( ...просто не мога друго да добавя.....
  • Благодаря ви Радвам се че ви харесва
  • Леле това е просто прекрасно. 6
  • Много е добро и силно, трогателно е и тъжно, и ядосано.Все неща, които ми харесва да бъдат изразени правилно в стих. Не позволявай обаче да изгубиш себе си заради друг, неоценяващ това човек. Поздрави.
  • Поздравления! Много е хубаво. Според мен не трябва да променяш нищо;_)

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...