Проклинам те
отрови живота ми, превърна ме в лед,
с измамена обич в нощта ме остави,
сега любовта ми в сълзите се дави.
Жестокост в очите ти виждах и страдах,
изгубена в мрак, аз падах и ставах,
сърцето ми свито на прах се строши,
кръвта ми застива, светът се руши.
Открадна душата ми и с нея избяга,
сега празнотата във мене крещи,
превърна се в спомен, изчезна в забрава,
но в мен ти отново остави следи.
И те ме горят докрай, без пощада
и всяка частица от мен се разпада...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
Радвам се че ви харесва