31 мая 2006 г., 10:44

Проклинам те

1.2K 0 6
Проклинам всяка секунда до теб,
отрови живота ми, превърна ме в лед,
с измамена обич в нощта ме остави,
сега любовта ми в сълзите се дави.

Жестокост в очите ти виждах и страдах,
изгубена в мрак, аз падах и ставах,
сърцето ми свито на прах се строши,
кръвта ми застива, светът се руши.

Открадна душата ми и с нея избяга,
сега празнотата във мене крещи,
превърна се в спомен, изчезна в забрава,
но в мен ти отново остави следи.

И те ме горят докрай, без пощада
и всяка частица от мен се разпада...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Проклинам всяка секунда до теб,
    отрови живота ми, превърна ме в лед..."
    ;( ;( ;( ...просто не мога друго да добавя.....
  • Благодаря ви Радвам се че ви харесва
  • Леле това е просто прекрасно. 6
  • Много е добро и силно, трогателно е и тъжно, и ядосано.Все неща, които ми харесва да бъдат изразени правилно в стих. Не позволявай обаче да изгубиш себе си заради друг, неоценяващ това човек. Поздрави.
  • Поздравления! Много е хубаво. Според мен не трябва да променяш нищо;_)

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...