23 jun 2007, 12:03

Проклинам те

  Poesía
786 1 2
Колко пъти исках да ти кажа отивай си,
назад не се обръщай.
Колко нощи броях звездите
с надеждата, че някога ще бъдеш
истински със мен поне за миг.
Проклинам онзи миг злощастен, когато влюбих се в теб.
В онзи ден живота беше песен,
а днес е кървав стих.
Редуваш щастие и радост,
болга и тъга, сълзи и смях,
любов и самота.
Проклинам те, дано се влюбиш и да изживееш
всички чувства, които днес раздират моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз искам да спре да ме боли ,но болката е моя спътница в живота .БЛАГОДАРЯ
  • Невероятно красиво стихотворение!Жалко,че е родено от такива чувства.Най-искрено ти желая да се оттарвеш от болката.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...