23 jun 2007, 12:03

Проклинам те

  Poesía
782 1 2
Колко пъти исках да ти кажа отивай си,
назад не се обръщай.
Колко нощи броях звездите
с надеждата, че някога ще бъдеш
истински със мен поне за миг.
Проклинам онзи миг злощастен, когато влюбих се в теб.
В онзи ден живота беше песен,
а днес е кървав стих.
Редуваш щастие и радост,
болга и тъга, сълзи и смях,
любов и самота.
Проклинам те, дано се влюбиш и да изживееш
всички чувства, които днес раздират моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз искам да спре да ме боли ,но болката е моя спътница в живота .БЛАГОДАРЯ
  • Невероятно красиво стихотворение!Жалко,че е родено от такива чувства.Най-искрено ти желая да се оттарвеш от болката.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....