23 jun 2007, 12:03

Проклинам те

  Poesía
784 1 2
Колко пъти исках да ти кажа отивай си,
назад не се обръщай.
Колко нощи броях звездите
с надеждата, че някога ще бъдеш
истински със мен поне за миг.
Проклинам онзи миг злощастен, когато влюбих се в теб.
В онзи ден живота беше песен,
а днес е кървав стих.
Редуваш щастие и радост,
болга и тъга, сълзи и смях,
любов и самота.
Проклинам те, дано се влюбиш и да изживееш
всички чувства, които днес раздират моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз искам да спре да ме боли ,но болката е моя спътница в живота .БЛАГОДАРЯ
  • Невероятно красиво стихотворение!Жалко,че е родено от такива чувства.Най-искрено ти желая да се оттарвеш от болката.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...