23 июн. 2007 г., 12:03

Проклинам те

787 1 2
Колко пъти исках да ти кажа отивай си,
назад не се обръщай.
Колко нощи броях звездите
с надеждата, че някога ще бъдеш
истински със мен поне за миг.
Проклинам онзи миг злощастен, когато влюбих се в теб.
В онзи ден живота беше песен,
а днес е кървав стих.
Редуваш щастие и радост,
болга и тъга, сълзи и смях,
любов и самота.
Проклинам те, дано се влюбиш и да изживееш
всички чувства, които днес раздират моята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Митова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз искам да спре да ме боли ,но болката е моя спътница в живота .БЛАГОДАРЯ
  • Невероятно красиво стихотворение!Жалко,че е родено от такива чувства.Най-искрено ти желая да се оттарвеш от болката.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...