22 jun 2010, 11:35

Проклятието на Дракона

  Poesía
1.6K 0 28

 

 

 

 

                              П Р О К Л Я Т И Е Т О   Н А   Д Р А К О Н А

 

         ________________________________________________

 

 

 

 

 

                               Проклинам те!

                               Теб. И пъпната ти връв.

                               Защото си призрачен среднощен облак.

                               Белязана от Вещица със капка кръв...

 

 

                               Взе ми всичко.

                               Спомените. Мечтите...

                               Открадна и Сърцето.

                               Обрече ме самичък да си търся двойника.

 

 

                               Небето. Крилете. Полета...

                               Взе ми и Земята.

                               Малката Ида със цветята.

                               И подире си вратата тежко захлопна.

 

 

                               Заключи я със шест ръждиви катинара.

                               Ключът изхвърли.

                               Във най-дълбокото...

                               На мъката. И мрака.

 

 

                               Ала сал едно да ми вземеш забрави -

                               Душата.

                               Нетленната. Безсмъртната. Всевечната.

 

 

                               Златната Душа на Сребърния Дракон.

 

 

                               Която мълком ме помоли...

                               Да ти простя.

                               Затова те проклинам на Вечен Живот!

 

 

                               А после?

 

 

                               Да няма после.

 

 

 

 

 

 

                             2010 г.

 

 

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...