22 июн. 2010 г., 11:35

Проклятието на Дракона

1.6K 0 28

 

 

 

 

                              П Р О К Л Я Т И Е Т О   Н А   Д Р А К О Н А

 

         ________________________________________________

 

 

 

 

 

                               Проклинам те!

                               Теб. И пъпната ти връв.

                               Защото си призрачен среднощен облак.

                               Белязана от Вещица със капка кръв...

 

 

                               Взе ми всичко.

                               Спомените. Мечтите...

                               Открадна и Сърцето.

                               Обрече ме самичък да си търся двойника.

 

 

                               Небето. Крилете. Полета...

                               Взе ми и Земята.

                               Малката Ида със цветята.

                               И подире си вратата тежко захлопна.

 

 

                               Заключи я със шест ръждиви катинара.

                               Ключът изхвърли.

                               Във най-дълбокото...

                               На мъката. И мрака.

 

 

                               Ала сал едно да ми вземеш забрави -

                               Душата.

                               Нетленната. Безсмъртната. Всевечната.

 

 

                               Златната Душа на Сребърния Дракон.

 

 

                               Която мълком ме помоли...

                               Да ти простя.

                               Затова те проклинам на Вечен Живот!

 

 

                               А после?

 

 

                               Да няма после.

 

 

 

 

 

 

                             2010 г.

 

 

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...