Проклятието на Дракона
П Р О К Л Я Т И Е Т О Н А Д Р А К О Н А
________________________________________________
Проклинам те!
Теб. И пъпната ти връв.
Защото си призрачен среднощен облак.
Белязана от Вещица със капка кръв...
Взе ми всичко.
Спомените. Мечтите...
Открадна и Сърцето.
Обрече ме самичък да си търся двойника.
Небето. Крилете. Полета...
Взе ми и Земята.
Малката Ида със цветята.
И подире си вратата тежко захлопна.
Заключи я със шест ръждиви катинара.
Ключът изхвърли.
Във най-дълбокото...
На мъката. И мрака.
Ала сал едно да ми вземеш забрави -
Душата.
Нетленната. Безсмъртната. Всевечната.
Златната Душа на Сребърния Дракон.
Която мълком ме помоли...
Да ти простя.
Затова те проклинам на Вечен Живот!
А после?
Да няма после.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
