VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
Jun 22, 2010, 11:35 AM

Проклятието на Дракона

  Poetry
1.6K 0 28

 

 

 

 

                              П Р О К Л Я Т И Е Т О   Н А   Д Р А К О Н А

 

         ________________________________________________

 

 

 

 

 

                               Проклинам те!

                               Теб. И пъпната ти връв.

                               Защото си призрачен среднощен облак.

                               Белязана от Вещица със капка кръв...

 

 

                               Взе ми всичко.

                               Спомените. Мечтите...

                               Открадна и Сърцето.

                               Обрече ме самичък да си търся двойника.

 

 

                               Небето. Крилете. Полета...

                               Взе ми и Земята.

                               Малката Ида със цветята.

                               И подире си вратата тежко захлопна.

 

 

                               Заключи я със шест ръждиви катинара.

                               Ключът изхвърли.

                               Във най-дълбокото...

                               На мъката. И мрака.

 

 

                               Ала сал едно да ми вземеш забрави -

                               Душата.

                               Нетленната. Безсмъртната. Всевечната.

 

 

                               Златната Душа на Сребърния Дракон.

 

 

                               Която мълком ме помоли...

                               Да ти простя.

                               Затова те проклинам на Вечен Живот!

 

 

                               А после?

 

 

                               Да няма после.

 

 

 

 

 

 

                             2010 г.

 

 

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0