18 nov 2025, 16:24

Прокраднат гласец

  Poesía » Civil
126 0 0

Изписаха се тонове мастило,

а никой не пребори черна мъка.

Затворихме пространството насила,

живеем в доброволен леден пъкъл.

 

Безпаметни чада люлея в скута,

не знаят как да пият капки сладост.

Щастливи бяха само за минута,

смеха си спотаиха в пазва млада.

 

Огъва ме разюздан бръснещ вятър,

дивят се на упорството ми люто.

Не е реалност, шепна, а театър.

Не гасне и гласецът ми нечуто.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...