Прокраднат гласец

Изписаха се тонове мастило,

а никой не пребори черна мъка.

Затворихме пространството насила,

живеем в доброволен леден пъкъл.

Безпаметни чада люлея в скута,

не знаят как да пият капки сладост.

Щастливи бяха само за минута,

смеха си спотаиха в пазва млада.

Огъва ме разюздан бръснещ вятър,

дивят се на упорството ми люто.

Не е реалност, шепна, а театър.

Не гасне и гласецът ми нечуто.