Прокраднат гласец
Изписаха се тонове мастило,
а никой не пребори черна мъка.
Затворихме пространството насила,
живеем в доброволен леден пъкъл.
Безпаметни чада люлея в скута,
не знаят как да пият капки сладост.
Щастливи бяха само за минута,
смеха си спотаиха в пазва млада.
Огъва ме разюздан бръснещ вятър,
дивят се на упорството ми люто.
Не е реалност, шепна, а театър.
Не гасне и гласецът ми нечуто.
© Светличка All rights reserved. ✍️ No AI Used