28 jul 2009, 16:24

Прокълната

  Poesía » Otra
833 0 2

Call of the sea...


Като прокълната сирена,
родена от черна утроба на безплътно море...
Всяка вечер зовът ми
размива вчерашни желания и
изпълнени с грях светове.

Прокапва небето.
И празнотата в очите преля.
Не чакаш. Не чуваш гласа ми...
Обречени на отчужденост ръцете
до болка горят.

Притварям очи...
И познатият шум на вълните
нашепва ми тежки слова...
Забрава. Несъществуващо щастие.
Амнезия. Ехиден смях...
И стоманено-сива тъга.

А ти си все така далеч...
Делят ни мили
и безплътно море.
Прокълната съм! Сирена.
Родена от черна утроба.
Закриляна от безкръвно и
празно небе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Самота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще го имам в предвид. Благодаря!
  • Аааааа! Сразен съм! Много е красиво! Поздравления, за което!... Обърни внимание на пунктоацията. Като оправиш това, ще стане СЪВЪРШЕНО!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...