Jul 28, 2009, 4:24 PM

Прокълната

  Poetry » Other
827 0 2

Call of the sea...


Като прокълната сирена,
родена от черна утроба на безплътно море...
Всяка вечер зовът ми
размива вчерашни желания и
изпълнени с грях светове.

Прокапва небето.
И празнотата в очите преля.
Не чакаш. Не чуваш гласа ми...
Обречени на отчужденост ръцете
до болка горят.

Притварям очи...
И познатият шум на вълните
нашепва ми тежки слова...
Забрава. Несъществуващо щастие.
Амнезия. Ехиден смях...
И стоманено-сива тъга.

А ти си все така далеч...
Делят ни мили
и безплътно море.
Прокълната съм! Сирена.
Родена от черна утроба.
Закриляна от безкръвно и
празно небе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Самота All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще го имам в предвид. Благодаря!
  • Аааааа! Сразен съм! Много е красиво! Поздравления, за което!... Обърни внимание на пунктоацията. Като оправиш това, ще стане СЪВЪРШЕНО!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...