Jul 28, 2009, 4:24 PM

Прокълната

  Poetry » Other
828 0 2

Call of the sea...


Като прокълната сирена,
родена от черна утроба на безплътно море...
Всяка вечер зовът ми
размива вчерашни желания и
изпълнени с грях светове.

Прокапва небето.
И празнотата в очите преля.
Не чакаш. Не чуваш гласа ми...
Обречени на отчужденост ръцете
до болка горят.

Притварям очи...
И познатият шум на вълните
нашепва ми тежки слова...
Забрава. Несъществуващо щастие.
Амнезия. Ехиден смях...
И стоманено-сива тъга.

А ти си все така далеч...
Делят ни мили
и безплътно море.
Прокълната съм! Сирена.
Родена от черна утроба.
Закриляна от безкръвно и
празно небе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Самота All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще го имам в предвид. Благодаря!
  • Аааааа! Сразен съм! Много е красиво! Поздравления, за което!... Обърни внимание на пунктоацията. Като оправиш това, ще стане СЪВЪРШЕНО!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...