28.07.2009 г., 16:24 ч.

Прокълната 

  Поезия » Друга
554 0 2

Call of the sea...


Като прокълната сирена,
родена от черна утроба на безплътно море...
Всяка вечер зовът ми
размива вчерашни желания и
изпълнени с грях светове.

Прокапва небето.
И празнотата в очите преля.
Не чакаш. Не чуваш гласа ми...
Обречени на отчужденост ръцете
до болка горят.

Притварям очи...
И познатият шум на вълните
нашепва ми тежки слова...
Забрава. Несъществуващо щастие.
Амнезия. Ехиден смях...
И стоманено-сива тъга.

А ти си все така далеч...
Делят ни мили
и безплътно море.
Прокълната съм! Сирена.
Родена от черна утроба.
Закриляна от безкръвно и
празно небе.

© Самота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще го имам в предвид. Благодаря!
  • Аааааа! Сразен съм! Много е красиво! Поздравления, за което!... Обърни внимание на пунктоацията. Като оправиш това, ще стане СЪВЪРШЕНО!!!
Предложения
: ??:??