28 июл. 2009 г., 16:24

Прокълната

839 0 2

Call of the sea...


Като прокълната сирена,
родена от черна утроба на безплътно море...
Всяка вечер зовът ми
размива вчерашни желания и
изпълнени с грях светове.

Прокапва небето.
И празнотата в очите преля.
Не чакаш. Не чуваш гласа ми...
Обречени на отчужденост ръцете
до болка горят.

Притварям очи...
И познатият шум на вълните
нашепва ми тежки слова...
Забрава. Несъществуващо щастие.
Амнезия. Ехиден смях...
И стоманено-сива тъга.

А ти си все така далеч...
Делят ни мили
и безплътно море.
Прокълната съм! Сирена.
Родена от черна утроба.
Закриляна от безкръвно и
празно небе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще го имам в предвид. Благодаря!
  • Аааааа! Сразен съм! Много е красиво! Поздравления, за което!... Обърни внимание на пунктоацията. Като оправиш това, ще стане СЪВЪРШЕНО!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...