Прокълната
Call of the sea...
Като прокълната сирена,
родена от черна утроба на безплътно море...
Всяка вечер зовът ми
размива вчерашни желания и
изпълнени с грях светове.
Прокапва небето.
И празнотата в очите преля.
Не чакаш. Не чуваш гласа ми...
Обречени на отчужденост ръцете
до болка горят.
Притварям очи...
И познатият шум на вълните
нашепва ми тежки слова...
Забрава. Несъществуващо щастие.
Амнезия. Ехиден смях...
И стоманено-сива тъга.
А ти си все така далеч...
Делят ни мили
и безплътно море.
Прокълната съм! Сирена.
Родена от черна утроба.
Закриляна от безкръвно и
празно небе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Самота Все права защищены
Благодаря!
