Пролет
870
0
0
Щом изгрее пролетното слънце,
в съзнанието спомени изплуват
и тази пролетна свежест
аромата на минало събужда....
И лека болка вляво ме подсеща
за последната ни среща...
И нова пролет поредна,
и стара болка като клетва
като по навик се зараждат...
Само този спомен ми остана,
не зараства като жива рана.
През годините я нося
като неизлечима болест...
и всеки път ме поболява,
щом пролетта се появява...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
