Пролет

Щом изгрее пролетното слънце,

в съзнанието спомени изплуват

и тази пролетна свежест 

аромата на минало събужда....

И лека болка вляво ме подсеща

за последната ни среща...

И нова пролет поредна, 

и стара болка като клетва

като по навик се зараждат...

Само този спомен ми остана,

не зараства като жива рана. 

През годините я нося

като неизлечима болест...

и всеки път ме поболява,

щом пролетта се появява...