Пролет
874
0
0
Щом изгрее пролетното слънце,
в съзнанието спомени изплуват
и тази пролетна свежест
аромата на минало събужда....
И лека болка вляво ме подсеща
за последната ни среща...
И нова пролет поредна,
и стара болка като клетва
като по навик се зараждат...
Само този спомен ми остана,
не зараства като жива рана.
През годините я нося
като неизлечима болест...
и всеки път ме поболява,
щом пролетта се появява...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
