22.03.2012 г., 12:23 ч.

Пролет 

  Поезия » Любовна
541 0 0

Щом изгрее пролетното слънце,

в съзнанието спомени изплуват

и тази пролетна свежест 

аромата на минало събужда....

И лека болка вляво ме подсеща

за последната ни среща...

И нова пролет поредна, 

и стара болка като клетва

като по навик се зараждат...

Само този спомен ми остана,

не зараства като жива рана. 

През годините я нося

като неизлечима болест...

и всеки път ме поболява,

щом пролетта се появява...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??