4 may 2012, 9:17

Пролет 

  Poesía » De amor
508 0 3

                                     Всеки ден - зрънце надежда за утре.

                         Кръгла пита, денят изтъркулен

                         в подноса на вечното време.

                         Луната на хълма, от дърветата спряна,

                         напразно се мъчи до изгрев да стигне .

                         И душата - така разлюляна 

                         от спомен за близки очи,

                         носталгично мълчи

                         и слуша на тишината светлия плач.


© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??