May 4, 2012, 9:17 AM

Пролет 

  Poetry » Love
509 0 3

                                     Всеки ден - зрънце надежда за утре.

                         Кръгла пита, денят изтъркулен

                         в подноса на вечното време.

                         Луната на хълма, от дърветата спряна,

                         напразно се мъчи до изгрев да стигне .

                         И душата - така разлюляна 

                         от спомен за близки очи,

                         носталгично мълчи

                         и слуша на тишината светлия плач.


© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??