4.05.2012 г., 9:17 ч.

Пролет 

  Поезия » Любовна
510 0 3

                                     Всеки ден - зрънце надежда за утре.

                         Кръгла пита, денят изтъркулен

                         в подноса на вечното време.

                         Луната на хълма, от дърветата спряна,

                         напразно се мъчи до изгрев да стигне .

                         И душата - така разлюляна 

                         от спомен за близки очи,

                         носталгично мълчи

                         и слуша на тишината светлия плач.


© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??