Ще те чакам на една самотна гара.
Идваш ли си, или е раздяла, знаеш само ти.
Сгромолясващ писък на последен влак лети.
Огнени лютичета в косите сиви, слънцето жестоко сплита.
А локомотивът тромав, стар, диша с тежка пара и от скръб крещи.
Виждам нещо непонятно,
зеленина чаровна, алено проблясква,
дето само зима синеока гневно царства!
Някаква неясна птица чудна,
пее и прелита, явно е сърдита и по човешки, странно мудна.
Нейде цвете засиява и с усмивка цветна ме дарява.
Сам самичък дреме бор, ...