Apr 27, 2016, 9:01 PM

Пролет

  Poetry » Other
1K 0 0

Ще те чакам на една самотна гара.

Идваш ли си, или е раздяла, знаеш само ти.

Сгромолясващ писък на последен влак лети.

Огнени лютичета в косите сиви, слънцето жестоко сплита.

А локомотивът тромав, стар, диша с тежка пара и от скръб крещи.

Виждам нещо непонятно,

зеленина чаровна, алено проблясква,
дето само зима синеока гневно царства!

Някаква неясна птица чудна,
пее и прелита, явно е сърдита и по човешки, странно мудна.

Нейде цвете засиява и с усмивка цветна ме дарява.

Сам самичък дреме бор,
а от небесата гръм полита към душата.

Крехък дъжд ръми в порой.

Трепне, хубавее, и пробужда се земята!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Павлов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...