Свежа пролет 

на вратата чука. 

Седи отвън

и чака. 

Деца развълнувани

на разходки вече в парка, 

под позеленяващите

дръвчета. 

И цъфтящите цветенца, 

кокичета, лалета, 

радващи всеки, 

който ги подмине. 

Щъркелите и лястовичките прелитат. 

И гнездата вплитат: 

в клоните на дръвчетата, 

върху старите комини, 

на уличните лампи дори. 

Ох, моя Пролет! 

Така прекрасна си, 

толкова красива, нежна. 

Пълна с цветове, 

заредяваща ни,

чак до следващата пролет! 

Изливаш нежността си, 

щастието си,

и позитивното си настроение

върху всички нас, 

като водопад от цветя...