16 мар. 2018 г., 08:26

Пролет

1.3K 0 0

Свежа пролет 

на вратата чука. 

Седи отвън

и чака. 

Деца развълнувани

на разходки вече в парка, 

под позеленяващите

дръвчета. 

И цъфтящите цветенца, 

кокичета, лалета, 

радващи всеки, 

който ги подмине. 

Щъркелите и лястовичките прелитат. 

И гнездата вплитат: 

в клоните на дръвчетата, 

върху старите комини, 

на уличните лампи дори. 

Ох, моя Пролет! 

Така прекрасна си, 

толкова красива, нежна. 

Пълна с цветове, 

заредяваща ни,

чак до следващата пролет! 

Изливаш нежността си, 

щастието си,

и позитивното си настроение

върху всички нас, 

като водопад от цветя... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Gabriela Gesheva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

35 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...