СВОБОДЕН (Петър Петров)
107 25
21 mar 2019, 12:53  

Пролет 

  Poesía » Verso libre
347 0 2

Тя идва с полъх на южняк

и птичите ята завръщат се в гнездата.

Рисува  с устни  пролетни цветя,

снагата ѝ гора е нежна и зелена.

 

Тя  пролет е, жена е, прелестно създание,

и в слънцето блести с вълшебното сияние.

Усмихва се и върховете снежни озарява,

топи снега със нежност топла и сребриста,

по склонове тичат ручеи пенливи, чисти.

 

Подухва ме ветрецът нежно, закачливо,

от зимата светът пробужда се красиво.

Ухае нежно на жена, на цветен аромат,

желае ме,  желая  устните ѝ с топъл цвят.

 

И с чудеса, изважда ме от зимните заблуди,
възбудено сърцето бие пролетно и лудо.
На изкушението нейно отзовавам се готов,
желаеш ме, желая те със пролетния зов,
сезон на ласки, време за любов.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??