Пролет
Тя идва с полъх на южняк
и птичите ята завръщат се в гнездата.
Рисува с устни пролетни цветя,
снагата ѝ гора е нежна и зелена.
Тя пролет е, жена е, прелестно създание,
и в слънцето блести с вълшебното сияние.
Усмихва се и върховете снежни озарява,
топи снега със нежност топла и сребриста,
по склонове тичат ручеи пенливи, чисти.
Подухва ме ветрецът нежно, закачливо,
от зимата светът пробужда се красиво.
Ухае нежно на жена, на цветен аромат,
желае ме, желая устните ѝ с топъл цвят.
И с чудеса, изважда ме от зимните заблуди,
възбудено сърцето бие пролетно и лудо.
На изкушението нейно отзовавам се готов,
желаеш ме, желая те със пролетния зов,
сезон на ласки, време за любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
