Пролет
Тя идва с полъх на южняк
и птичите ята завръщат се в гнездата.
Рисува с устни пролетни цветя,
снагата ѝ гора е нежна и зелена.
Тя пролет е, жена е, прелестно създание,
и в слънцето блести с вълшебното сияние.
Усмихва се и върховете снежни озарява,
топи снега със нежност топла и сребриста,
по склонове тичат ручеи пенливи, чисти.
Подухва ме ветрецът нежно, закачливо,
от зимата светът пробужда се красиво.
Ухае нежно на жена, на цветен аромат,
желае ме, желая устните ѝ с топъл цвят.
И с чудеса, изважда ме от зимните заблуди,
възбудено сърцето бие пролетно и лудо.
На изкушението нейно отзовавам се готов,
желаеш ме, желая те със пролетния зов,
сезон на ласки, време за любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Петров Все права защищены
