9 dic 2006, 19:59

Пролет

  Poesía
782 0 2

Когато дойде пролетта
събужда всичко за живот,
изпълва се света с цветя
и тих ветрец във звездна нощ.

Красиво е - за всички същества
е достижимо синьото небе,
защото хората с мечтите си летят,
а птиците със своите криле.

А мойта пролет зная, че си ти,
щом всичко в мене оживява,
когато срещна твоите очи
и нищо друго тъй не ме
ощастливява.

Не искам никога да свършваш -
ти - щacтие за мойте сетива,
сълзите си от него ще избърша
и искам с теб да продължа!!!

    17.03.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...