9 dic 2006, 19:59

Пролет

  Poesía
779 0 2

Когато дойде пролетта
събужда всичко за живот,
изпълва се света с цветя
и тих ветрец във звездна нощ.

Красиво е - за всички същества
е достижимо синьото небе,
защото хората с мечтите си летят,
а птиците със своите криле.

А мойта пролет зная, че си ти,
щом всичко в мене оживява,
когато срещна твоите очи
и нищо друго тъй не ме
ощастливява.

Не искам никога да свършваш -
ти - щacтие за мойте сетива,
сълзите си от него ще избърша
и искам с теб да продължа!!!

    17.03.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...