9 dic 2006, 19:59

Пролет

  Poesía
781 0 2

Когато дойде пролетта
събужда всичко за живот,
изпълва се света с цветя
и тих ветрец във звездна нощ.

Красиво е - за всички същества
е достижимо синьото небе,
защото хората с мечтите си летят,
а птиците със своите криле.

А мойта пролет зная, че си ти,
щом всичко в мене оживява,
когато срещна твоите очи
и нищо друго тъй не ме
ощастливява.

Не искам никога да свършваш -
ти - щacтие за мойте сетива,
сълзите си от него ще избърша
и искам с теб да продължа!!!

    17.03.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...