Dec 9, 2006, 7:59 PM

Пролет

  Poetry
775 0 2

Когато дойде пролетта
събужда всичко за живот,
изпълва се света с цветя
и тих ветрец във звездна нощ.

Красиво е - за всички същества
е достижимо синьото небе,
защото хората с мечтите си летят,
а птиците със своите криле.

А мойта пролет зная, че си ти,
щом всичко в мене оживява,
когато срещна твоите очи
и нищо друго тъй не ме
ощастливява.

Не искам никога да свършваш -
ти - щacтие за мойте сетива,
сълзите си от него ще избърша
и искам с теб да продължа!!!

    17.03.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Начкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...