18 feb 2025, 8:48

Срички

395 0 2

Пролет свенливо наднича,

скъбно ридаят стрехите.

Бавно сезоните сричат

думи, в очите ни скрити,

думи, които чертаят

прошки, условия, грешки...

Сричат сезоните, лаят

кервана на живота човешки.

Пак ще течем по капчука,

облаци в който са текли.

Пак ще сме ние и тука...

ако Съдбата е рекла.

Ако пък не е - ще срича

азбуката на любовта ни,

докато ни заобича-

вярвам, все нявга ще

стане.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Митов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...