18 февр. 2025 г., 08:48

Срички

392 0 2

Пролет свенливо наднича,

скъбно ридаят стрехите.

Бавно сезоните сричат

думи, в очите ни скрити,

думи, които чертаят

прошки, условия, грешки...

Сричат сезоните, лаят

кервана на живота човешки.

Пак ще течем по капчука,

облаци в който са текли.

Пак ще сме ние и тука...

ако Съдбата е рекла.

Ако пък не е - ще срича

азбуката на любовта ни,

докато ни заобича-

вярвам, все нявга ще

стане.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...