Процес (Илиян Митов) Процес (Илиян Митов)
3 30
18.02.2025 г., 8:48

Срички

410 0 2

Пролет свенливо наднича,

скъбно ридаят стрехите.

Бавно сезоните сричат

думи, в очите ни скрити,

думи, които чертаят

прошки, условия, грешки...

Сричат сезоните, лаят

кервана на живота човешки.

Пак ще течем по капчука,

облаци в който са текли.

Пак ще сме ние и тука...

ако Съдбата е рекла.

Ако пък не е - ще срича

азбуката на любовта ни,

докато ни заобича-

вярвам, все нявга ще

стане.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Митов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 10K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0