Срички
Пролет свенливо наднича,
скъбно ридаят стрехите.
Бавно сезоните сричат
думи, в очите ни скрити,
думи, които чертаят
прошки, условия, грешки...
Сричат сезоните, лаят
кервана на живота човешки.
Пак ще течем по капчука,
облаци в който са текли.
Пак ще сме ние и тука...
ако Съдбата е рекла.
Ако пък не е - ще срича
азбуката на любовта ни,
докато ни заобича-
вярвам, все нявга ще
стане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Митов Всички права запазени
Благодаря!
