Пролет свенливо наднича,
скъбно ридаят стрехите.
Бавно сезоните сричат
думи, в очите ни скрити,
думи, които чертаят
прошки, условия, грешки...
Сричат сезоните, лаят
кервана на живота човешки.
Пак ще течем по капчука,
облаци в който са текли.
Пак ще сме ние и тука...
ако Съдбата е рекла.
Ако пък не е - ще срича
азбуката на любовта ни,
докато ни заобича-
вярвам, все нявга ще
стане.
© Илиян Митов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!