Пролет свенливо наднича,
скъбно ридаят стрехите.
Бавно сезоните сричат
думи, в очите ни скрити,
думи, които чертаят
прошки, условия, грешки...
Сричат сезоните, лаят
кервана на живота човешки.
Пак ще течем по капчука,
облаци в който са текли.
Пак ще сме ние и тука...
ако Съдбата е рекла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up