27 ene 2007, 1:05

Пролет

Poesía

1.1K 0 4

Чук-чук клонче пролетно през прозореца наднича. А отгоре на небето Слънчо велело се смей, сякаш казва ни: здравей! Птичките запяха свойта песен гласовита с благословия земята ни да е честита. Пролет златокоса с булчинска премяна над полята гривата си вей и с потоците пенливи весело си пей!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

изкусителка (Тра-ла-ла)

Благодаря на всички!

2007-01-29T18:13:39+02:00
ria (Гергана Иванова)

Много настроение има в стиха ти. 6.

2007-01-27T17:11:47+02:00
eddie (Ивайло Яков)

Ми супер е

2007-01-27T13:17:14+02:00
Романтик (Христо Костов)

Приятен стих!!! Красив!!! Поздрави, Моника!!!

2007-01-27T07:50:08+02:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0