Пролет
Пролет
Пролетта с очите ти ме гледа,
плахи и зелени,
но всяка нощ набира сили,
растат листата, все по и по-големи.
Ще рукнат бели дъждове,
буйни като бяло вино,
ще напоят и упоят земята
и ще "събудят спомени изстинали".
Ти някъде по улиците ще притичваш,
танцувайки като газела
и всички ще те гледат възхитени,
аз странник сляп за тебе ще разпитвам
и най-накрая ще те достигна,
но винаги ще си далеч от мене.
Ти си толкова далече,
а чувам ударите на сърцето ти, любима,
знам, че си накрая на Земята,
но благодаря на Бога, че те има.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
